Тази книга се роди от наблюдения. От разговори. От болката и надеждата, които усещам във въздуха на България през последните години. Често говорим за онези, които си тръгват – с разбиране, със съчувствие, понякога с лека завист или обвинение. Но някак си по-тихо минава разговорът за онези, които остават. Които избират ежедневно да се борят тук, на тази земя, въпреки всички трудности.
"Корени в българска земя" е моят опит да разкажа историята на един такъв "тих герой". Историята на Ралица, която не е изключителна в приключенията си, но е изключителна в своята устойчивост, отдаденост и любов. Любов, която не е сляпа, не е наивна и не е патосна. Това е любов, която вижда всички недостатъци, цялата несправедливост и всички предизвикателства, но въпреки това намира сили да пусне корени, да остане и да дава.
Избрах професията на детския учител като централна за разказа, защото тя е една от онези професии, които са жизненоважни за бъдещето на всяка нация, но в България често остават подценени – финансово, морално, обществено. През ежедневието на Ралица в детската градина исках да покажа не само конкретните проблеми в системата – липсата на ресурси, бюрокрацията, трудностите с родителите и децата с различни нужди – но и огромния смисъл, който се крие в тази работа. Смисъл, който често е невидим за външни очи, но е кислородът за хората като Ралица.
Периодът на следване, съпътстван от тежък физически и емоционален труд, е основата, която изгражда нейната устойчивост. Той е първата голяма битка, която Ралица печели, доказвайки на себе си, че може да се справи *тук*, въпреки обстоятелствата. Тази борба в миналото я подготвя за ежедневните битки в настоящето.
Конфликтът с емиграцията, представен чрез образа на Мария и нейния "по-лесен" живот в чужбина, не е осъждане на тези, които са тръгнали. Напротив. Той е просто огледалото, което показва на Ралица какво губи в материално и битово отношение, оставайки. Димитър, със своите собствени битки в друга ключова за обществото професия (медицината), предлага друга гледна точка към трудностите и възможностите за оставане. Но в крайна сметка, изборът на Ралица е дълбоко личен, базиран не на рационален анализ на "за" и "против", а на вътрешно усещане за принадлежност и смисъл.
Краят на романа не предлага лесни решения. Проблемите на системата не изчезват магически. Умората и трудностите остават. Но надеждата, която излъчва финалът, не идва отвън. Тя идва отвътре – от силата на човешкия дух, от способността да намираш смисъл в малките неща, от вярата, че дори един човек може да докосне други животи и да направи разлика. Надеждата е в това, че има хора като Ралица, които всеки ден избират да останат, да дават, да градят – дори когато основите изглеждат несигурни.
Тази книга е посветена на всички "Ралици" в България – на учителите, лекарите, инженерите, артистите, работниците – на всички онези, които въпреки всичко избират да бъдат тук, да се борят и да вярват в бъдещето на тази земя. Надявам се тяхната история, претворена през образа на Ралица, да докосне сърцата ви и да ви накара да се замислите за корените, за изборите и за тихия, всекидневен героизъм.
Благодаря ви, че избрахте моят роман!